21:44 | Основна линия

21:17 | Основна линия

21:14 | Местен фокус

7379

България значително изостава от средните нива на живеещите здравословно, Испания е водеща по здравословен начин на живот. Това показва онлайн проучване след 27 хиляди души от 22 държави, включително хиляда души от България, извършено в периода февруари – март 2025 г. от фармацевтична компания.Участниците в проучването са на възраст 18-76 г. и са отговаряли на въпроси, свързани с психичното здраве, превантивното здраве, начина на живот, грижата за себе си и удовлетвореността от здравната система.

Автор: БТА / Редактор: Диляна Асенова | 04 Ноември 2025, 12:31 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

По-малко от половината българи водят здравословен начин на живот, 37% от българите не са посещавали никога профилактичен преглед, а доверието в здравната ни система е под средното за Европа, показват данните от проучването, каза пред журналисти Стефан Динев от фармацевтичната компания. На въпрос дали живеят здравословно 92% от респондентите казват, че е важен здравословният начин на живот, но само 40% от българите декларират, че живеят здравословно, докато сред останалите европейци процентът достига до 52%, показват данните. В Испания се отчита най-високата продължителност на живот – 84 години, като две трети от хората там казват, че живеят здравословно.

Близо 40% от запитаните българи отговарят, че нямат мотивация да направят така, че да живеят здравословно, като същият е и процентът на останалите европейци. От българските респонденти 39% казват, че нямат време през деня, за да живеят здравословно, докато процентът сред другите участници е 31, сочат още данните. Почти всеки трети от всички участници отговарят, че не могат да си го позволят.

Запитани от кого се влияят при взимането на решения, свързани със здравето, най-голям процент – 60%, посочват семейството, 44% – личния си лекар, а на последно място – с 10%, се нареждат инфлуенсърите. Според 65% от българите физическото им здраве е много добро. На въпрос дали редовно предприемат превантивни мерки за здравето си 62% от участниците от България казват, че предприемат, като средно за Европа процентите достигат до 72, показва още проучването. Сред всички запитани 65% взимат витамини и минерали. На въпрос дали смятат, че здравословното хранене може да помогне за предотвратяване на заболявания 85% от участвалите в допитването българи отговарят утвърдително, но само 52% от тях отговарят, че се хранят здравословно. Най-нездравословните навици са пиене на кафе и енергийни напитки, тютюнопушене и консумация на алкохол, а причината за тях според запитаните е чувство на щастие, намаляване на стреса, по-добър сън.

На въпрос от какво имат нужда, за да променят нездравословните си навици 45% от българите посочват намаляване на стреса на работното място, 49% – намаляване на стреса вкъщи, 36% – подкрепа от близки и приятели, 9% – от професионална помощ, 18% – от друго, а 12% не могат да определят. Сред българските участници 58% от тези под 25-годишна възраст и 52% от хората над 25-годишна възраст искат да променят нездравословното си поведение, докато процентите сред другите европейски респонденти са съответно 49 и 44, показват още данните.

На годишен профилактичен преглед не преминават 37% от българите. В Румъния 62% от респондентите отговарят, че не са преминали профилактичен преглед. Най-нисък е процентът във Франция – 21%. На въпрос защо не се преглеждат профилактично, отговорът е, че нямат нужда и че имат усещането, че са здрави. Повече от половината българи и европейци се доверяват на личните си лекари и на учените, на последно място по доверие се нареждат инфлуенсърите  с 8% и политиците с 3%. Аптеките продължават да бъдат предпочитано място за търсене на съвет и консултация, а като причини за използване на физическа аптека всеки втори посочва, че веднага получава това, от което се нуждае.

Удовлетвореност от здравната система изразяват 37% от българските участници, докато сред други европейски респонденти процентът достига 57, показват още данните от проучването. Две трети от респондентите казват, че не биха настанили възрастен роднина в дом за възрастни хора. На въпрос дали те самите биха постъпили в такъв дом близо 80% отговарят отрицателно.

При оценка на психическото си здраве 80% от българите казват, че е добро, като по този показател страната ни се нарежда на второ място след Румъния, докато средният процент за Европа е 64 на сто. Само един на всеки 10 от запитаните българи търси подкрепа за психичното си здраве, а данните за останалите европейци са приблизително същите.

Резултатите са очаквани и не са благоприятни, каза проф. Иван Груев, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България. По думите му средната продължителност на живота на българския мъж е 73,7 г., а на българската жена е 79 г. Мъжете в България пушат, пият, не се движат, не посещават профилактични прегледи. Има тенденция за подобрение сред младата генерация, но е сред сравнително малък процент интелигентни и материално осигурени хора.

За спешна нужда от грижа в полето на психичното здраве призова д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика. Проучването ясно показва разликата между декларираните позиции и начинът, по който се чувстваме. Вярваме на лекарите, но пренебрегваме профилактичните прегледи, психичното ни здраве е прекрасно, но страдаме от бърнаут – липсва ни критичност за начина, по който живеем, каза д-р Донкина.

Данните от проучването да се представят пред депутатите преди да приемат бюджета за следващата година и да се запитат дали здравето е приоритет на държавата, предложи Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса.

Здравеопазването не е приоритет на управляващите, допълни той и каза, че процентът на хората, които нямат доверие в здравната система, е много голям. Средствата, които се дават за здравеопазване, са около 50%, като останалите са от доплащане и от сивия сектор. Другият голям проблем са средствата за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, които в България са около 5%, а в ЕС са средно 11%, посочи Димитров. По думите му средствата, отделяни за здравеопазване, са насочени към лечение вместо към превенция. Направихме прекалено пазарна системата на здравеопазването за сметка на нейните социални функции, създадохме индустрия, в която да има голям оборот на пари, вместо да гледаме резултатите от нея, каза още Димитров.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Местен фокус

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

В свят, задъхан от мимолетното, временното и повърхностното, истинската наука се прави тихо, задълбочено и далеч от прожекторите. Делото на академик Васил Сгурев е пример за дълбоч ...

В Никопол общинските съветници приеха отчетите на трите общински дружества за първото тримесечие на годината.  „Медицински център I - Никопол" ЕООД, „Пристанище Ни ...

Временната парламентарна комисия по правни въпроси прие на първо четене три законопроекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Два от проектите са на служебния Минис ...

През последните тримесечия е регистриран около 2 процента спад на сделките с недвижими имоти в Пловдивско. Това посочи днес в интервю заместник-председателят на Националния статист ...

Задържани са двама души, за които се смята, че са съпричастни към вчерашното убийство в квартал „Кошарник“ в Монтана, съобщи зам.-окръжният прокурор на Монтана Ана Ива ...

               

Женско брадато лешоядче, излюпено преди три месеца в зоопарка в чешкия град Острава, ще бъде пуснато в Природен парк „Сините камъни“ край Сливен като част от международ ...

В 22:00 ч. огромната ни подкрепа и енергия ще бъдат заедно с Дара на сцената на Евровизия, написа президентът Илияна Йотова във Фейсбук. „Вярваме в успеха ти, мило момиче! Ве ...

В свят, задъхан от мимолетното, временното и повърхностното, истинската наука се прави тихо, задълбочено и далеч от прожекторите. Делото на академик Васил Сгурев е пример за дълбоч ...

Историческият музей в Исперих популяризира нови културни маршрути по време на 21-вото издание на туристическото изложение „Уикенд туризъм“ и 18-ия Фестивал на туристиче ...

Софийският градски съд (СГС) остави в ареста Коста Тодоров, шофирал автобуса, който катастрофира на магистрала „Хемус“. Решението подлежи на обжалване пред по-горната и ...