На преден план
България значително изостава от средните нива на живеещите здравословно, показва проучване на фармацевтична компания
7375
България
България значително изостава от средните нива на живеещите здравословно, показва проучване на фармацевтична компанияБългария значително изостава от средните нива на живеещите здравословно, Испания е водеща по здравословен начин на живот. Това показва онлайн проучване след 27 хиляди души от 22 държави, включително хиляда души от България, извършено в периода февруари – март 2025 г. от фармацевтична компания.Участниците в проучването са на възраст 18-76 г. и са отговаряли на въпроси, свързани с психичното здраве, превантивното здраве, начина на живот, грижата за себе си и удовлетвореността от здравната система.
Автор: БТА / Редактор: Диляна Асенова
| 04 Ноември 2025, 12:31 ч.
България значително изостава от средните нива на живеещите здравословно, Испания е водеща по здравословен начин на живот. Това показва онлайн проучване след 27 хиляди души от 22 държави, включително хиляда души от България, извършено в периода февруари – март 2025 г. от фармацевтична компания. Участниците в проучването са на възраст 18-76 г. и са отговаряли на въпроси, свързани с психичното здраве, превантивното здраве, начина на живот, грижата за себе си и удовлетвореността от здравната система. По-малко от половината българи водят здравословен начин на живот, 37% от българите не са посещавали никога профилактичен преглед, а доверието в здравната ни система е под средното за Европа, показват данните от проучването, каза пред журналисти Стефан Динев от фармацевтичната компания. На въпрос дали живеят здравословно 92% от респондентите казват, че е важен здравословният начин на живот, но само 40% от българите декларират, че живеят здравословно, докато сред останалите европейци процентът достига до 52%, показват данните. В Испания се отчита най-високата продължителност на живот – 84 години, като две трети от хората там казват, че живеят здравословно. Близо 40% от запитаните българи отговарят, че нямат мотивация да направят така, че да живеят здравословно, като същият е и процентът на останалите европейци. От българските респонденти 39% казват, че нямат време през деня, за да живеят здравословно, докато процентът сред другите участници е 31, сочат още данните. Почти всеки трети от всички участници отговарят, че не могат да си го позволят. Запитани от кого се влияят при взимането на решения, свързани със здравето, най-голям процент – 60%, посочват семейството, 44% – личния си лекар, а на последно място – с 10%, се нареждат инфлуенсърите. Според 65% от българите физическото им здраве е много добро. На въпрос дали редовно предприемат превантивни мерки за здравето си 62% от участниците от България казват, че предприемат, като средно за Европа процентите достигат до 72, показва още проучването. Сред всички запитани 65% взимат витамини и минерали. На въпрос дали смятат, че здравословното хранене може да помогне за предотвратяване на заболявания 85% от участвалите в допитването българи отговарят утвърдително, но само 52% от тях отговарят, че се хранят здравословно. Най-нездравословните навици са пиене на кафе и енергийни напитки, тютюнопушене и консумация на алкохол, а причината за тях според запитаните е чувство на щастие, намаляване на стреса, по-добър сън. На въпрос от какво имат нужда, за да променят нездравословните си навици 45% от българите посочват намаляване на стреса на работното място, 49% – намаляване на стреса вкъщи, 36% – подкрепа от близки и приятели, 9% – от професионална помощ, 18% – от друго, а 12% не могат да определят. Сред българските участници 58% от тези под 25-годишна възраст и 52% от хората над 25-годишна възраст искат да променят нездравословното си поведение, докато процентите сред другите европейски респонденти са съответно 49 и 44, показват още данните. На годишен профилактичен преглед не преминават 37% от българите. В Румъния 62% от респондентите отговарят, че не са преминали профилактичен преглед. Най-нисък е процентът във Франция – 21%. На въпрос защо не се преглеждат профилактично, отговорът е, че нямат нужда и че имат усещането, че са здрави. Повече от половината българи и европейци се доверяват на личните си лекари и на учените, на последно място по доверие се нареждат инфлуенсърите с 8% и политиците с 3%. Аптеките продължават да бъдат предпочитано място за търсене на съвет и консултация, а като причини за използване на физическа аптека всеки втори посочва, че веднага получава това, от което се нуждае. Удовлетвореност от здравната система изразяват 37% от българските участници, докато сред други европейски респонденти процентът достига 57, показват още данните от проучването. Две трети от респондентите казват, че не биха настанили възрастен роднина в дом за възрастни хора. На въпрос дали те самите биха постъпили в такъв дом близо 80% отговарят отрицателно. При оценка на психическото си здраве 80% от българите казват, че е добро, като по този показател страната ни се нарежда на второ място след Румъния, докато средният процент за Европа е 64 на сто. Само един на всеки 10 от запитаните българи търси подкрепа за психичното си здраве, а данните за останалите европейци са приблизително същите. Резултатите са очаквани и не са благоприятни, каза проф. Иван Груев, бъдещ председател на Дружеството на кардиолозите в България. По думите му средната продължителност на живота на българския мъж е 73,7 г., а на българската жена е 79 г. Мъжете в България пушат, пият, не се движат, не посещават профилактични прегледи. Има тенденция за подобрение сред младата генерация, но е сред сравнително малък процент интелигентни и материално осигурени хора. За спешна нужда от грижа в полето на психичното здраве призова д-р Велислава Донкина, клиничен психолог и преподавател по психоанализа и психосоматика. Проучването ясно показва разликата между декларираните позиции и начинът, по който се чувстваме. Вярваме на лекарите, но пренебрегваме профилактичните прегледи, психичното ни здраве е прекрасно, но страдаме от бърнаут – липсва ни критичност за начина, по който живеем, каза д-р Донкина. Данните от проучването да се представят пред депутатите преди да приемат бюджета за следващата година и да се запитат дали здравето е приоритет на държавата, предложи Григор Димитров, член на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса. Здравеопазването не е приоритет на управляващите, допълни той и каза, че процентът на хората, които нямат доверие в здравната система, е много голям. Средствата, които се дават за здравеопазване, са около 50%, като останалите са от доплащане и от сивия сектор. Другият голям проблем са средствата за здравеопазване от брутния вътрешен продукт, които в България са около 5%, а в ЕС са средно 11%, посочи Димитров. По думите му средствата, отделяни за здравеопазване, са насочени към лечение вместо към превенция. Направихме прекалено пазарна системата на здравеопазването за сметка на нейните социални функции, създадохме индустрия, в която да има голям оборот на пари, вместо да гледаме резултатите от нея, каза още Димитров.
Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща.
Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
|
|
Получавайте най-важните новини и събития от Вашият град.
От понеделник до петък от нашия редактор Стела Филипова
|
|
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
|
Община Исперих е събрала и извозила над 7300 тона битови отпадъци до Регионалното депо през 2025 г.
|
|
|
Отчети за отбранително-мобилизационната подготовка и защита при бедствия и аварии приеха общинските съветници в Бяла Слатина
|
|
|
Общинският съвет в Трън одобри сключване на концесионен договор за добив на минерална вода от находище „Трънска Банкя“
|
|
|
Общинските съветници в Лясковец приеха годишния отчет за изпълнение на Управленската програма на кмета на община Лясковец Васил Христов
|
|
|
Общинските съветници в Сандански одобриха процедура за избор на съдебни заседатели и отхвърлиха изграждането на фотоволтаична електрическа централа
|
|
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
|
Време за четене - месец Март
Препоръчани заглавия |
ОЩЕ ОТ НОВИНИТЕ ДНЕС
|
Общинският съвет в Самоков разгледа и прие финансовите отчети за миналата година на общинските предприятия
|
|
|
Общинският съвет в Гоце Делчев прие отчет за изпълнението на дейностите по управление на отпадъците
|
|
|
Жена е намушкала тази вечер четирима души с нож в центъра на София
|
|
|
Сградата на Минна дирекция в Перник беше осветена в лилав цвят по повод Световния ден за информираност за епилепсията
|
|
|
Община Исперих до една седмица ще сключи договор за кастрация и обезпаразитяване на бездомните кучета
|
|
Радиопрограми



Тикер
7375
ЗАПАЗИ
Община Исперих е събрала и извозила над 7300 тона битови отпадъци до Регионалното депо в Разград през 2025 г., съобщи зам.-кметът Аксел Кючюк при представянето на годишния отчет за ...